Международно осъждане на тоталитарните комунистически режими
За разлика от нацистките престъпления срещу мира, човечеството, признати и осъдени от Международният военен трибунал в Нюрнберг (1945-1949), престъпленията на тоталитарните комунистически режими не са осъдени след рухването им през 1989 г. независимо от факта, че по продължителност и брой на жертвите надхвърлят престъпленията на нацизма.
Страните от Централна и Източна Европа, преживели комунизма, създават редица инициативи, които дават тласък на осъждането на комунистическите престъпления, водени от желанието за научаването на истината за тях, а също така от стремеж за справедливост и памет към жертвите.
Малко известен факт е, че идеята за международното осъждане на комунизма е българска. Тя се ражда през 2003 г. на остров Персин край гр. Белене на мястото на бившия Втори обект, където през 1949 г. е организиран най-големият концлагер за политически противници по време на комунистическия режим в България и където след краха на комунистическата диктатура през 1989 г. всяка година се провеждат поклонения в памет на за жертвите на режима на БКП.
Тогава, през 2003 г., депутатът от СДС и член на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) Лъчезар Тошев се ангажира пред репресираните на „Белене” да постави въпроса за международното осъждане на престъпленията на комунизма в ПАСЕ. Впоследствие Тошев става инициатор и участник в приемането на специална резолюция.
Документът е внесен в ПАСЕ през юли 2003 г. През следващата година в различни страни в Европа се организират обществени дискусии за необходимостта от международно осъждане на комунизма.
България е една от най-активните страни, като в нея се провежда конференция, на която са разгледани фактите за престъпленията на комунистическия режим в България, свидетелствата за репресиите и опитите за тяхното съдебно осъждане по националното законодателство. Материалите от нея са събрани и издадени в сборник, който е изпратен в ПАСЕ, за да документира българската гледна точна по проблема.
На 25 януари 2006 г. Парламентарната асамблея на Съвета на Европа приема Резолюция 1481 за международно осъждане на тоталитарните комунистически режими (виж по-долу пълния текст).
По този начин ПАСЕ става първата международна организация, осъдила ясно и категорично престъпления на тоталитарните комунистически режими.
1. Парламентарната асамблея се позовава на резолюцията си 1096 (1996) за мерките за разграждане на наследството на бившите комунистически тоталитарни системи.
2. Тоталитарните комунистически режими, които управляваха в Централна и Източна Европа през последното столетие, и които все още са на власт в няколко страни по света, са се характеризирали, без изключение, с тежки нарушения на човешките права. Нарушенията са варирали в зависимост от културата, страната и историческия период и са включвали индивидуални и колективни убийства и екзекуции, смърт в концентрационни лагери, умиране от глад, депортации, изтезания, робски труд и други форми на масов физически терор, преследвания на етническа и религиозна основа, нарушения на свободата на съвестта, мисълта и изразяването, на свободата на пресата, а също липса на политически плурализъм.
3. Престъпленията са били оправдавани в името на теорията на класовата борба и принципа на диктатурата на пролетариата. Интерпретацията на тези два принципа е узаконявала “елиминирането” на хора, които са били смятани за вредни за построяването на ново общество и, като такива, за врагове на тоталитарните комунистически режими. Огромен брой от жертвите във всяка страна са били самите нейни граждани. Такъв е бил случаят специално с народите от бившия Съветски съюз, които далеч превишават другите народи по брой на жертвите.
4. Асамблеята признава, че въпреки престъпленията на тоталитарните комунистически режими, някои европейски комунистически партии са допринесли за постигане на демокрация.
5. Падането на тоталитарните комунистически режими в Централна и Източна Европа не е било последвано във всички случаи от международно разследване на извършените от тях престъпления. Освен това извършителите на тези престъпления не са били дадени под съд от международната общност, какъвто беше случаят с ужасните престъпления, извършени от националсоциализма (нацизма).
6. Вследствие на това познанието на обществото за престъпленията, извършени от тоталитарните комунистически режими, е много слабо. Комунистическите партии са легални и активни в някои страни, дори в някои случаи не са се дистанцирали от престъпленията, извършени от тоталитарните комунистически режими в миналото.
7. Асамблеята е убедена, че познаването на историята е едно от предварителните условия за избягване на подобни престъпления в бъдеще. Още повече че моралната оценка и осъждането на извършените престъпления играят важна роля за възпитаването на младите поколения. Ясната позиция на международната общност за миналото може да бъде ориентир за бъдещите им действия.
8. Освен това Асамблеята вярва, че жертвите на престъпленията, извършени от тоталитарните комунистически режими, които са още живи или семействата им, заслужават съчувствие, разбиране и признание за техните страдания.
9. Тоталитарни комунистически режими все още са действащи в някои страни по света и престъпления продължават да се извършват. Придържането към национални интереси не трябва да пречи на страните за съответстващо критикуване на сегашните тоталитарни комунистически режими. Асамблеята остро осъжда всички тези нарушения на човешките права.
10. Дебатите и осъжданията, които досега са ставали на национално равнище в някои страни членки на Съвета на Европа, не могат да освободят международната общност от задължението да заеме ясна позиция за престъпленията, извършени от тоталитарните комунистически режими. Тя има морално задължение да направи това незабавно.
11. Съветът на Европа е подходящо място за такива дебати на международно равнище. Всички бивши европейски комунистически страни, с изключение на Беларус, сега са негови членки и защитата на човешките права и върховенството на закона са основни ценности, зад които той стои.
12. Ето защо Парламентарната асамблея остро осъжда тежките нарушения на човешките права, извършени от тоталитарните комунистически режими, и изразява съчувствие, разбиране и признание към жертвите на тези режими.
13. Освен това тя призовава всички комунистически и посткомунистически партии в страните членки, които досега не са преоценили историята на комунизма и своето минало, да се дистанцират ясно от престъпленията, извършени от тоталитарните комунистически режими, и недвусмислено да ги осъдят.
14. Асамблеята вярва, че тази ясна позиция на международната общност ще проправи пътя за по-нататъшно помирение. Освен това тя насърчава историците по света да продължават изследванията, насочени към обективното установяване на случилото се.
Резолюция 1481/2006 на ПАСЕ е подкрепена от други европейски структури и инициативи. Една от тях е проведената през юни 2008 г. в Прага, Чехия конференция „Европейската съвест и комунизмът”. На нея е поставен въпросът за еднакво третиране на престъпленията на нацизма и тези на комунизма, както и за това, че престъпленията на комунизма все още не са получили достатъчно ясна оценка и присъда от юридическа, морална, политическа, а и от историческа гледна точка. Форумът изрично се позовава на Резолюция 1418 (2006) на ПАСЕ.
Конференцията, в която участват политици и представители на различни държавни институции, свързани с изследването на комунистическите престъпления, приема специална декларация, подписана от участниците, сред които са чешкият президент (1993-2003) Вацлав Хавел и Йоахим Гаук, първият председател на Федералната комисия за разкриване на архивите на ЩАЗИ в Германия. В документа се призовава към:
1. Постигане на общоевропейско разбиране, че както нацистките, така и комунистическите тоталитарни режими – всеки от тях оценяван и съден по собствените му ужасни „заслуги”, са разрушителни в своята политика на системно прилагане на крайни форми на терор, потъпкват всички граждански и човешки свободи, започвайки агресивни войни, и като неразделна част от идеологиите им - изтребват и депортират цели нации и общностни групи; и като такива те трябва да бъдат смятани за най-голямото зло, поразило ХХ век.
2. Признание, че много престъпления, извършени в името на комунизма, трябва да бъдат определени като престъпления срещу човечеството, служейки за предупреждение за бъдещите поколения, по същия начин, по който нацистките престъпления са оценени от Нюрнбергския трибунал.
3. Формулиране на общ подход към престъпленията на тоталитарните режими, сред които и на комунистическите режими, и създаване на ясна представа навред в Европа за комунистическите престъпления, за да се изгради недвусмислено общо отношение към престъпленията на комунистическите режими.
Цялата декларация (изтегли я – ТУК) съдържа общо 19 пункта, в които детайлно са развити необходимите стъпки за признаване и осъждане на престъпленията на комунистическите режими и справяне с тяхното наследство.
Предложено е на датата 23 август, когато през 1939 г. е сключено съглашението между Хитлер и Сталин, познато като Пакта Молотов-Рибентроп, да се чества Ден за възпоменание на жертвите на нацистките и комунистическите тоталитарни режими (прието през 2009 г. от Европейския парламент).
Декларацията е отправена към всички хора в Европа, към всички европейски институции, включително националните правителства, парламенти, Европейския парламент, Европейската комисия, Съвета на Европа и други важни международни органи и ги призовава да подкрепят идеите и призивите, представени в документа, и да ги осъществят с практически стъпки и политики.
През април 2009 г. Европейският парламент приема резолюцията „Европейската съвест и тоталитаризма”, с която „решително и недвусмислено осъжда всички престъпления срещу човечеството и масовото нарушаване на правата на човека от страна на всички тоталитарни и авторитарни режими” и се призовава за оценка на престъпленията на комунистическите тоталитарни режими.
През юли 2009 г. във Вилнюс Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа приема резолюция за ново обединяване на разединена Европа: Укрепване на правата на човека и гражданските свободи в региона на ОССЕ през ХХI век. В нея е потвърдена единната позиция на ОССЕ против всякакви форми на тоталитарно управление, независимо от идеологическите обстоятелства.
С решение на 41-то българско Народно събрание през ноември 2009 г. народните представители, без тези на БСП, подкрепят резолюция 1481/2006 на ПАСЕ за международно осъждане на комунистическите и националсоциалистическите режими.
През февруари 2004 г. Европейската народна партия на своя 16-ти конгрес приема резолюция за заклеймяване на тоталитарния комунизъм. Форумът отчита, че след Втората световна война престъпленията на нацизма са разследвани и заклеймени, а виновните изправени пред съд, а след разпадането на комунистическата система се разпадна, но не последва подобно международно заклеймяване и осъждане.
ЕНП приема, че всички жертви на тоталитарните режими са равни по достойнство и заслужават справедливост, както и изразява загриженост за липсата на международна оценка за огромната загуба на човешки живот и за страданията на милиони хора в Централна и Източна Европа.
В приетата от конгреса декларация се призовава за създаването на независимо експертно тяло, което да събере и прегледа информацията за нарушаването на човешките права по време на тоталитарния комунизъм.
Приканват се държавите-членки и присъединяващите се страни да сформират национални комисии за разследване на нарушенията на човешките права, извършени по време на тоталитарните комунистически режими, резултатите от които ще бъдат изнесени пред независим трибунал. Приканват се също така след създаването на посочените комисии и трибунал гражданите да свидетелстват за случаите с нарушаване на човешките права, извършени през комунистическите режими, особено тези, извършени от тайните служби и политическата полиция.
Създадената през 2011 г. между 13 страни-членки на Европейския съюз Платформа за европейска памет и съвест също обсъжда възможността на наказателно преследване на комунистическите престъпления.
През 2014 г. Платформата обсъжда правната възможност за преследване на комунистическите престъпления според международното наказателно право като престъпления срещу човечеството, които не губят давност. За разлика от балтийските страни в държави като Чехия, Полша, Унгария, Словения.
В Румъния по съдебен път се преследват отделни извършители на престъпления от комунистическия период, а в България парламентът премахва давността върху престъпления на комунистическия режим едва през септември 2015 г., като възможността за наказателно преследване се отнася само до вече започнати и прекратени поради давност дела.
На 23 август 2015 г., в деня, на сключването на пакта Молотов-Рибентроп, представители на 8 държави – Естония, Латвия, Литва, Полша, Чехия, Словакия, Унгария и Грузия – настояват в обща декларация да бъде създаден международен орган за разследване на престъпленията на комунизма и решават да свикат експертна група, която да работи върху проблема.
Представителите на 8-те страни смятат, че ацистките престъпления са получили оценка в международния трибунал в Нюрнберг, но престъпленията на комунистическия режим не влизат в компетенцията на никой международен орган.
По тази причина Естония предлага такъв да бъде създаден с международно споразумение. По думите на естонския министър на правосъдието Урмас Рейнсалу бъдещото международно споразумение трябва да формулира ясна правна оценка за престъпленията на комунистическите режими в страните, подписали документа. Към края на 2015 г. (когато сайтът „Памет” стартира) България и Румъния не са се присъединили към инициативата.
