Систематизиране на престъпленията на комунизма в България
Престъпленията на комунизма в България могат да бъдат обособени в следните групи:
Престъпления срещу човечеството
Такива престъпления са убийствата, изтребленията, депортациите. Преследването по политически или религиозни причини, независимо дали са извършени в нарушение на националното законодателство.
Към престъпленията срещу човечеството спада и провеждането на политика на преследване, репресии и изтребление на враговете на комунистическата диктатура, а също така убийствата и изтезанията на хора без съд и присъда.
Военни престъпления
Нарушаване на законите на войната, убийства, депортации и принудителен труд на мирно население и военнопленници. Тук могат да бъдат прибавени убийства и жестоко отношение с военнопленници и военнослужещи от страни, с които България се намира в състояние на война (непосредствено след 9 септември 1944 г.), както и участие във военни интервенции срещу мирно население, включително и във военни операции в чужди държави.
Национално предателство
Към тази група престъпления се причисляват действия, свързани с нарушаване на държавния суверинитет и независимост на страната, като опита България да бъде слята със СССР като 16-та република.
Национално предателство и насилствения опит да бъде подменено националното самосъзнание и самоопределение на група от населението, както прави БКП с насилствената македонизация на Пиринския край през 1946 г.
Престъпления срещу личността
Към тази група се отнасят убийствата на политически противници, „мокрите” поръчки зад граница, включително и отвличания, незаконното лишаване от свобода и насилствено изтръгване на показания. Ограничаване или нарушаване на правото на вероизповедание, свобода на словото и правото на свободно сдружаване.
Съдебно-админситративни престъпления
Към тази група престъпления спадат разправата с политически противници чрез съдебни органи – организиране на монтирани съдебни процеси с нарушаване на правото на защита, въдворяванията и изселванията от органи на тоталитарната диктатура.
Държавен тероризъм
Към този вид престъпления спадат случаите на воденето на политика на финансово, военно и експертно тайно подпомагане на леви терористични режими, както и подпомагането на отделни лица, обявени за международни терористи или безпрепятственото им допускане и пребиваване на територията на страната.
Тук спада и незаконно финансиране на фонд „Москва”, изразяващ се във внасянето на 22 млн. лв. държавни средства във таен фонд, базиран в Москва, с който Кремъл финансира „износа на революция” в различни точки в света.
Финансово-икономически престъпления
Към тази категория престъпления спадат действия и утвърждаването на непрозрачни политики в държавни ведомства, с които се създава на черни партийни каси, изнасянето на национални капитали чрез външно-търговски дружества или чрез неявни дружества на Държавна сигурност или Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА.
Към тази група престъпления спада и тайното облагодетелстване при системата на номенклатурните привилегии и специални възнаграждения на т. нар. правоимащи или комунистическата върхушка начело с лидера на БКП.
Такива престъпления са и контрабандата на специална продукция (оръжие, боеприпаси, взривни вещества), наркотици и ембаргови стоки, прикрита зад партийния евфемизъм „транзитна търговия”, издигна през 1978 г. от комунистическия режим в държавна политика.
Екологични престъпления
Към тази група престъпления спадат прикриването на факти, свързани с екологични замърсявания, водещи до масово увреждане на здравословното състояние на населението, умишлено дезинформиране на населението за екологични аварии или непредприемането на адекватни мерки за защита на населението от аварии.
Тук могат да бъдат прибавени проектирането и реализирано на проекти и производствени или други обекти, които оказват трайно негативно влияние върху екосистемите на части от територията на страната.
Документни престъпления
В тази група спадат престъпления, извършени в края на комунистическия режим през 1989 г. и началото на 1990 г. чиято цел е да се прикрият доказателства за предишни престъпления на диктатурата, каквото се явява унищожаването на досиетата на репресивния апарат на БКП – Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА.
Извършването на такива документални престъпления имат дълбоки последствия за развитието на страната и политическите процеси в България след началото на демократични промените, заради поставянето в зависимост на лица от агентурния апарат на ДС или военното разузнаване в политиката, икономиката, банковия сектор, медиите, съдебната и местната власти, както и в различни сфери на обществения живот на страната.
